Траките
Траките са етно-културна общност от индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. областта от североегейско крайбрежие (вкл. островите Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс) до Карпатите, от Черноморското крайбрежие до р. Морава, и земите в северозападна Мала Азия (съвременните територии на България, Румъния, Молдавия, североизточна Гърция, северозападна Турция, източна Сърбия и част от Македония).
Една от хипотезите за произхода на траките предполага, че са дошли от североизток около 1500 г. пр.н.е., смесвайки се със завареното предтракийско население, и по-късно са се обособили в отделни групи. (предполага се от част от българските археолози, че траките са дошли от североизток в около 3500 г. пр.н.е. - т.е. в края на каменно-медната епоха). Според друга хипотеза, оформянето на тракийската етно-културна общност не е процес, повлиян основно от външни миграции, а е резултат от вътрешни миграции и консолидиране на местно население, т.е. защитава идеята, че траките са автохтонно население.
Траките живеят на отделни племена, всяко от които се стреми да запази своята самостоятелност и да образува отделна държава.
Първото голямо тракийско държавно обединение е Одриското царство, създадено в началото на 5 век пр.н.е. от Терес I. През 188 г. пр.н.е. край Кипсела траките разбиват войската на консул Манлий Волсо, които се връщали от Галатия. Тракийските воини наброявали около 10 000 души, а римляните се връщали от битката при Магнезия (190 пр.н.е.), като за тази битка те тръгнали с 30 000 войници. По-късно траките взели участие във войните на Римската империя, като са описвани като войнствено племе.
След като римляните завладяват траките в средата на 40-те години на 1 век, през 45 г. е създадена римската провинция Тракия, която граничила на запад с провинция Македония, на север с Дунав, на юг с Бяло море, Дарданелите, Мраморно море и на югоизток с Витиния. Отначало представата за провинция Тракия била много смътна. Дори македоните били определяни като тракийско племе. Провинция Тракия е анексирана към римската империя през 64 г.
Многократните нашествия на хуни, готи, келти и сармати и славяни в периода IV-VI в., съпровождани и с процеси на елинизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на траките и намаляването числения им състав и вследствие на това и на културното им влияние. След заселването на прабългарите на Балканския полуостров и създаването на българската държава, траките в нейните земи, заедно със славяните, стават част от българския етнос.
Една от хипотезите за произхода на траките предполага, че са дошли от североизток около 1500 г. пр.н.е., смесвайки се със завареното предтракийско население, и по-късно са се обособили в отделни групи. (предполага се от част от българските археолози, че траките са дошли от североизток в около 3500 г. пр.н.е. - т.е. в края на каменно-медната епоха). Според друга хипотеза, оформянето на тракийската етно-културна общност не е процес, повлиян основно от външни миграции, а е резултат от вътрешни миграции и консолидиране на местно население, т.е. защитава идеята, че траките са автохтонно население.
Траките живеят на отделни племена, всяко от които се стреми да запази своята самостоятелност и да образува отделна държава.
Първото голямо тракийско държавно обединение е Одриското царство, създадено в началото на 5 век пр.н.е. от Терес I. През 188 г. пр.н.е. край Кипсела траките разбиват войската на консул Манлий Волсо, които се връщали от Галатия. Тракийските воини наброявали около 10 000 души, а римляните се връщали от битката при Магнезия (190 пр.н.е.), като за тази битка те тръгнали с 30 000 войници. По-късно траките взели участие във войните на Римската империя, като са описвани като войнствено племе.
След като римляните завладяват траките в средата на 40-те години на 1 век, през 45 г. е създадена римската провинция Тракия, която граничила на запад с провинция Македония, на север с Дунав, на юг с Бяло море, Дарданелите, Мраморно море и на югоизток с Витиния. Отначало представата за провинция Тракия била много смътна. Дори македоните били определяни като тракийско племе. Провинция Тракия е анексирана към римската империя през 64 г.
Многократните нашествия на хуни, готи, келти и сармати и славяни в периода IV-VI в., съпровождани и с процеси на елинизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на траките и намаляването числения им състав и вследствие на това и на културното им влияние. След заселването на прабългарите на Балканския полуостров и създаването на българската държава, траките в нейните земи, заедно със славяните, стават част от българския етнос.